Вятърът, който поклаща житата*

Αγγλικά

The Wind That Shakes The Barley

I sat within the valley green
I sat me with my true love.
My sad heart strove the two between
The old love and the new love.
The old for her the new
That made me think on Ireland dearly.
While soft the wind blew down the glade
And shook the golden barley.

T'was hard the woeful words to frame
To break the ties that bound us.
But harder still to share the pain
Of foreign chains around us.
And so I said the mountain glen
I'll meet at morning early.
And I'll join the bold united men
While soft winds shook the barley.

T'was sad I kissed away her tears
My fond arm round her flinging.
When a foe, man's shot burst on our ears
From out the wild woods ringing.
A bullet pierced my true love's side
In life's young spring so early.
And on my breast in blood she died
While soft winds shook the barley.

But blood for blood without remorse
I've ta'en at Oulart Hollow.
I've lain my true love's clay like corpse
Where I full soon must follow.
Around her grave I've wandered drear
Noon, night, and morning early.
With breaking heart when e'er I hear
The wind that shakes the barley.

Δες το βίντεο
Try to align
Βουλγαρικά

Вятърът, който поклаща житата*

Седях насред долината зелена,
Седях с моята истинска любов.
Сърцето ми тъжно се бори между
Новата и старата любов.

Тя е старата, а новата е тази,
Която ме кара да мисля за Ирландия с умиление,
А лекият вятър вееше нежно в полето
И поклащаше златното жито.

Трудно бе да изкажа думите тъжни,
Да прекъсна връзките, които ни свързват,
Но по-трудно е да понасям болката
На чуждите окови, в които сме впримчени.

И затова казах: „Планинска долинке,
Утре рано ще се видим отново,
Ще се присъединя към дръзките „Обединени мъже”**,
А лекият вятър поклаща житата.”

Беше тъжно, целунах сълзите й за сбогом,
Притиснал я с любяща ръка,
Когато враг проглуши ушите ни с коварен изстрел,
Проехтял от буйната гора.

Куршум прониза моята истинска любов,
Втурнала се в живота, толкова млада,
И на гърдите ми, обляна в кръв тя умря,
А лекият вятър поклащаше житата.

Но ще има кръв за кръв, без съжаление,
Поемам към Уларт Холоу***.
Положих останките на моята истинска любов,
Там където скоро сам ще я последвам.

Около гроба й блуждая опечален,
Денем, нощем и в ранно утро,
А сърцето ми се къса всеки път, щом чуя как
Вятърът, който поклаща житата.

Υποβλήθηκε από kdravia στις Τρί, 05/06/2012 - 13:46
0
Η δική σου αξιολόγηση: Κανένα
Λοιπές μεταφράσεις του "The Wind That Shakes The Barley"
Αγγλικά → Βουλγαρικά - kdravia
0
Σχόλια