Пътят е дълъг
- Artist: ZAZ
- Album: ZAZ
- Song: Le long de la route
- Translation: French → Bulgarian
- Submitted by
ki.loves.so on Sun, 12/08/2012 - 15:01 - Translations: Bulgarian, English, Finnish, German #1, #2, Macedonian, Polish #1, #2, Spanish, Turkish
Le long de la route
On a pas pris la peine
De se rassembler un peu
Avant que le temps prenne
Nos envies et nos vœux
Les images, les querelles
Du passé rancunier
Ont forgé nos armures
Nos cœurs se sont scellés
Rester seuls dans son coin
Nos démons animés
Perdus dans nos dessins
Sans couleur, gris foncé
On aurait pu choisir
Le pardon, essayer
Une autre histoire d'avenir
Que de vouloir oublier
(refrain)
Prenons nous la main
Le long de la route
Choisissons nos destins
Sans plus aucun doute
J'ai foi et ce n'est rien
Qu'une question d'écoute
D'ouvrir grand nos petites mains
Coûte que coûte
On n'a pas pris la peine
De se parler de nous
Nos fiertés tout devant
Sans pouvoir se mettre à genoux
Dans nos yeux transparents
Le mensonge sur nos dents
Impossible de le nier
Tout le corps révélé
(refrain)
Prenons nous la main
Le long de la route
Laisser vivre la vie
Glisser sans retenir
Mais les mots ne sont que des mots
Pas les plus importants
On y met nos sens propres
Qui changent au gré des gens
C'est con, ce qu'on peut être con
A se cacher de soi-même
C'est con, ce qu'on peut être con
Car l'autre n'est que le reflet de ce qu'on se met à couvert
Si nos schémas encrés
Ne viennent pas nous figer
C'est le début de nos rêves
Qui tendent à se confirmer
(refrain)
Prenons nous la main
Le long de la route
Laisser vivre la vie
Glisser sans retenir
Si nos schémas encrés
Ne viennent pas nous figer
C'est le début de nos rêves
Qui tendent à se confirmer
C'est con, ce qu'on peut être con
A se cacher de soi-même
C'est con, ce qu'on peut être con
Car l'autre n'est que le reflet de ce qu'on se met à couvert
Пътят е дълъг
Никой от нас не прие болката
да се доближим един до друг, дори и малко.
Преди времето да отнеме от нас
нашите желания и мечти.
Всичките ни видения и спречквания
от злопаметното минало
изковаха и на двама ни щитове,
и запечатаха сърцата ни.
Нашите живи демони
стоят в различни ъгли,
загубени в очертанията ни,
без цвят, обезличени до сиво.
А бихме могли да изберем
прошката , и да опитаме да направим
бъдещето си пó друго,
а не да се отдаваме на забвение.
Нека се хванем ръка за ръка -
пътят е дълъг!
Да начертаем собтвените си съдби,
без да се колебаем и момент повече!
Аз имам надежда и е само
въпрос на слушане -
да отворим широко тесните си длани ,
без да ни интересува цената.
Никой не би приел болката
да говорим за онова „нас“ .
Гордостта пречи и на двама ни
да застанем на колене за прошка.
В очите ни всичко е прозрачно,
но въпреки това лъжем през зъби.
И все пак е трудно да го отречем -
телата ни го разкриват самички.
Нека се хванем ръка за ръка -
пътят е дълъг!
Да начертаем собствените си съдби,
без да се колебаем и момент повече!
Аз имам надежда и е само
въпрос на слушане -
да отворим широко тесните си длани ,
без да ни интересува цената.
Нека се хванем ръка за ръка!
Пътят е дълъг!
Нека опитаме да живеем живота си свободно!
Нека се пуснем по течението!
И думите са си просто думи...
Е, с изключение на онези - най- важните.
На тях ние самите им придаваме значение
което се променя според волята на дискутиращите.
Доста е глупаво... А и колко сме глупави и ние!...
Да се крием така от себе си!...
Доста е глупаво... А и колко сме глупави и ние!...
Защото всеки от нас е онова, което другият се опитва да скрие!
И ако нашите навапцани думи
не убият и двама ни,
то тогава именно те ще бъдат началото на мечтите ни!
На онези мечти, които така искат да се превърнат в реалност!
Доста е глупаво... А и колко сме глупави и ние!...
Да се крием така от себ е си!...
Доста е глупаво... А и колко сме глупави и ние!...
Защото всеки от нас е онова, което другият се опитва да скрие!
| thanked 3 times |
Comments