Слънчогледите наведоха глави,
луната щом съблече свойто тяло,
а слънцето по него отрази
лицето си като във огледало.
От блясъка на хиляди слънца
в небето се запалиха огньове
и цялата вселенска красота
залива ни като порой отгоре.
Припев:
Красиво е, но тази красота
за някой като тебе е излишна.
Кажи ми пак, кажи за любовта,
кажи ми, че за теб не значи нищо.
Когато си от слънцето обзет,
оставаш сляп за другите звезди
и бавно се превръщаш в слънчоглед
във сянката на своите мечти.
Припев: (×2)
Красиво е, но тази красота
за някой като тебе е излишна.
Кажи ми пак, кажи за любовта,
кажи ми, че за теб не значи нищо.
Слънчогледите наведоха глави…
Текст и музика: Мария Мутафчиева
Аранжимент: „Мери Бойс Бенд“