Дъжд
Chuva
As coisas vulgares que há na vida
Não deixam saudades
Só as lembranças que doem
Ou fazem sorrir
Há gente que fica na história
na historia da gente
e outras de quem nem o nome
lembramos ouvir
São emoções que dão vida
A saudade que trago
Aquelas que tive contigo
e acabei por perder
Há dias que
marcam a alma e a vida da gente
e aquele em que tu me deixaste não posso esquecer
A chuva molhava-me o rosto
Gelado e cansado
As ruas que a cidade tinha
Já eu percorrera
Ai... meu choro de moça perdida
gritava à cidade
que o fogo do amor
sob chuva
há instantes morrera
A chuva ouviu e calou
meu segredo à cidade
E eis que ela bate no vidro
Trazendo a saudade
Дъжд
Малките неща в живота
Не са пропуснати,
Само спомените, които ни нараняват
Или тези, които ни карат да се усмихваме.
Има хора, които остават в историята,
В историята на хората
Има и други, чието име
Дори не помним, че сме чули
Това са емоциите, които поднася живота
Носталгията, която нося със себе си
Емоциите, които имах с теб
И които накрая изгубих.
Има дни, които
Се отпечатват в душата и живота на хората,
А този, в който ти ме остави,
не мога да забравя.
Дъжда мокри лицето ми,
Замръзнало и уморено.
Улиците на града
Аз вече пребродих.
О-о, моят вик за изгубеното момиче
Огласява града,
В който огъня на любовта
Под дъжда току-що угасна.
Дъждът чу и запази
Моята тайна в града
И после удряше по стъклата,
Носейки носталгия.
Hozzászólások