Разкъсвана от вечните съмнения,
не исках да повярвам в любовта,
защото с нея идват огорчения
и в нея има повече тъга.
Аз никога не вярвах да я срещна,
но ето, тя наистина дойде,
посрещнала ме в твоята прегръдка,
в прегръдката на твоите ръце.
(×2):
Люлей ме в твойта обич непрестанно!
Люлей едно лудуващо сърце!
Една любов, до днес неизживяна,
завинаги за двама ни дойде.
Измислена, едва ли не измислена,
нечакана дойде тя само в миг –
една любов, невероятно истинска,
единствено към нас се устреми.
Аз никога не вярвах да я срещна,
но ето, тя наистина дойде,
посрещнала ме в твоята прегръдка,
в прегръдката на твоите ръце.
(×3):
Люлей ме в твойта обич непрестанно!
Люлей едно лудуващо сърце!
Една любов, до днес неизживяна,
завинаги за двама ни дойде.
Текст: Асен Ошанов
Музика: Лили Иванова
Аранжимент: Иван Пеев
Версия с аранжимент на Емил Бояджиев, включена в албума „Една любов“ от 2008 година: