По дългия път

Artista: ZAZ
Album: ZAZ
Song: Le long de la route
Traduzione: Francese → Bulgaro
Submitted by kdravia on Lun, 14/05/2012 - 14:17
Traduzioni: Bulgaro, Finlandese, Inglese, Macedone, Polacco #1, #2, Spagnolo, Tedesco #1, #2, Turco

Francese

Le long de la route

On a pas pris la peine
De se rassembler un peu
Avant que le temps prenne
Nos envies et nos vœux
Les images, les querelles
Du passé rancunier
Ont forgé nos armures
Nos cœurs se sont scellés

Rester seuls dans son coin
Nos démons animés
Perdus dans nos dessins
Sans couleur, gris foncé
On aurait pu choisir
Le pardon, essayer
Une autre histoire d'avenir
Que de vouloir oublier

(refrain)
Prenons nous la main
Le long de la route
Choisissons nos destins
Sans plus aucun doute
J'ai foi et ce n'est rien
Qu'une question d'écoute
D'ouvrir grand nos petites mains
Coûte que coûte

On n'a pas pris la peine
De se parler de nous
Nos fiertés tout devant
Sans pouvoir se mettre à genoux
Dans nos yeux transparents
Le mensonge sur nos dents
Impossible de le nier
Tout le corps révélé

(refrain)

Prenons nous la main
Le long de la route
Laisser vivre la vie
Glisser sans retenir

Mais les mots ne sont que des mots
Pas les plus importants
On y met nos sens propres
Qui changent au gré des gens

C'est con, ce qu'on peut être con
A se cacher de soi-même

C'est con, ce qu'on peut être con
Car l'autre n'est que le reflet de ce qu'on se met à couvert

Si nos schémas encrés
Ne viennent pas nous figer
C'est le début de nos rêves
Qui tendent à se confirmer

(refrain)

Prenons nous la main
Le long de la route
Laisser vivre la vie
Glisser sans retenir

Si nos schémas encrés
Ne viennent pas nous figer
C'est le début de nos rêves
Qui tendent à se confirmer

C'est con, ce qu'on peut être con
A se cacher de soi-même

C'est con, ce qu'on peut être con
Car l'autre n'est que le reflet de ce qu'on se met à couvert

Bulgaro

По дългия път

Versions: #1#2

Не направихме опит
Да се съберем поне за кратко
Преди времето да отнеме
Нашите желания и мечти.
Видения и спорове
От горчивото минало
Изковаха нашите брони
И нашите сърца се запечатаха в тях.

Оставени сами в своя ъгъл
Нашите оживели демони
Се изгубиха в нашите силуети,
Безцветни и сиви.
Можехме да изберем
Опрощението, да опитаме
Да начертаем различно бъдеще
Вместо да искаме да забравим.

Припев:
Нека се държим за ръце
По дългият път.
Нека изберем нашата съдба
Без повече съмнения.
Аз вярвам и е само
Въпрос на изслушване
И да разперим нашите малки ръце
На всяка цена.

Не направихме опит
Да говорим за нас.
Гордостта ни обзе,
Неспособни да коленичим.
Чрез нашите прозрачни очи,
Изричащи лъжи през зъби,
Не може да се отрече,
Сякаш телата ни са без дрехи.

Припев:
Нека се държим за ръце
По дългия път.
Да си живеем живота,
Да се оставим на течението.

Но думите са само думи,
А и това не е най-важното.
Ние им придаваме собствено значение,
Което се променя, в зависимост от човека.

Глупаво е, колко глупави можем да бъдем
Да се крием сами от себе си.
Глупаво е, колко глупави можем да бъдем,
А останалото е отражение на това, което опитваме да скрием.

Ако нашите начертани схеми
Не ни парализират,
Това би било начало на нашите мечти,
Опитващи да се сбъднат.

Припев:
Нека се държим за ръце
По дългия път.
Да си живеем живота,
Да се оставим на течението.

Ако нашите начертани схеми
Не ни парализират,
Това би било начало на нашите мечти,
Опитващи да се сбъднат.