Диаманте

Изведувач: Zucchero
Песна: Diamante
Превод: италијански → бугарски
Поднел/-а: kdravia на среда, 25/04/2012 - 16:50
Преводи: англиски, романски

Diamante

Respirerò,
l'odore dei granai
e pace x chi ci sarà
e per i fornai
pioggia sarò
e pioggia tu sarai
i miei occhi si chiariranno
e fioriranno i nevai.
Impareremo a camminare
x mano insieme a camminare
domenica.

Aspetterò che aprano i vinai
più grande ti sembrerò
e tu più grande sarai
nuove distanze
ci riavvicineranno
dall'alto di un cielo, Diamante,
i nostri occhi vedranno.

Passare insieme soldati e spose
ballare piano in controluce
moltiplicare la nostra voce
x mano insieme soldati e spose.
Domenica, Domenica

Fai piano i bimbi grandi non piangono
fai piano i bimbi grandi non piangono
fai piano i bimbi grandi non piangono

Passare insieme soldati e spose
ballare piano in controluce
moltiplicare la nostra voce
passare in pace soldati e spose.

"Delmo, Delmo vin a' cà..."

Submitter's comment:

I like this song cause it sounds like one of the songs in Super Mario 64

бугарски

Диаманте

Ще вдишвам
Миризмата на хамбарите
И мирът ще настане за всички,
И за хлебарите.
Аз ще бъда дъжд
И дъжд ще бъдеш ти.
Очите ми ще виждат по-ясно
И заснежените полета ще разцъфнат.
Ще се учим да ходим,
Да ходим заедно ръка за ръка,
В неделя.

Ще чакам винарите да отворят,
Ще ти се струвам по-голям.
Нови разстояния
Ще ни приближат
И от върха на небето, Диаманте*,
Ще виждам твоите очи.

Рамо до рамо вървят войници с невести,
Танцуват заедно бавно в приглушената светлина,
Увеличавайки нашите гласове.
Ръка за ръка, войници и невести
В неделя, в неделя.

Внимавай, големите деца не плачат.
Внимавай, големите деца не плачат.
Внимавай, големите деца не плачат.

„Делмо, Делмо, ела си в къщи!”

Коментар на авторот:

* Дзукеро посвещава тази песен на баба си, чието име било Диаманте.
Текстът се отнася за края на Втората Световна Война. Той описва дядо и баба си и техните семейства, намиращи се в родното им село, сред развалини. Неделя сутрин е. Дзукеро подчертава тежката работа на хората, които трябва да изградят наново своя живот след войната .
Под „Войници и булки” се разбира следното: в тези тежки времена мъжете са отивали на сватбата си с униформа, защото това са им били най-хубавите дрехи.
Песента завършва с тъгата на дядото (Аделмо), който си казва, че трябва да е силен и да се бори докрай, за да оцелее – „Големите деца не плачат” и гласът на бабата, която го призовава да се върне от войната жив и да започнат нов живот - „Делмо, Делмо, ела си в къщи!”
Самият Дзукеро също се казва Аделмо.

му/ѝ заблагодариле 1 пат