По улицата ми

Franceză

Dans ma rue

J'habite un coin du vieux Montmartre
Mon père rentre saoul tous les soirs
Et pour nous nourrir tous les quatre
Ma pauvre mère travaille au lavoir
Quand j'suis malade, j'reste à ma fenêtre
J'regarde passer les gens d'ailleurs
Quand le jour vient à disparaitre
Y'a des choses qui me font un peu peur

Dans ma rue y'a des gens qui s'promènent
J'les entends chuchoter et dans la nuit
Quand j'm'endors, bercée par une rengaine
J'suis soudain réveillée par des cris
Des coups de sifflet, des pas qui trainent
Qui vont, qui viennent
Puis le silence qui me fait froid dans tout le coeur

Dans ma rue y'a des ombres qui s'promènent
Et je tremble et j'ai froid et j'ai peur

Mon père m'a dit un jour : "Ma fille
Tu vas pas rester là sans fin
T'es bonne à rien - ça c'est de famille
Faudrait voir à gagner ton pain
Les hommes te trouvent plutôt jolie
Tu n'auras qu'à partir le soir
Y'a bien des femmes qui gagnent leur vie
En s'baladant sur le trottoir"

Dans ma rue y'a des femmes qui s'promènent
J'les entends fredonner et dans la nuit
Quand j'm'endors, bercée par une rengaine
J'suis soudain réveillée par des cris
Des coups de sifflet, des pas qui trainent
Qui vont, qui viennent
Puis ce silence qui me fait froid dans tout le coeur

Dans ma rue y'a des femmes qui s'promènent
Et je tremble et j'ai froid et j'ai peur

Et depuis des semaines et des semaines
J'ai plus de maison, j'ai plus d'argent
J'sais pas comment les autres s'y prennent
Mais j'ai pas pu trouver de client
J'demande l'aumône aux gens qui passent
Un morceau de pain, un peu de chaleur
J'ai pourtant pas beaucoup d'audace
Maintenant c'est moi qui leur fais peur

Dans ma rue, tous les soirs j'me promène
On m'entend sangloter et dans la nuit
Quand le vent jette au ciel sa rengaine
Tout mon corps est glacé par la pluie
Et j'en peux plus, j'attends qu'en fait
Que le bon Dieu vienne
Pour m'inviter à m'réchauffer tout près de lui

Dans ma rue y'a des anges qui m'emmènent
Pour toujours mon cauchemar est fini

See video
Try to align
Bulgară

По улицата ми

Живея близо до стария Монмартр.
Всяка вечер баща ми се прибира пиян.
А за да изхрани и четирима ни,
бедната ми майчица работи в пералните.
Разболея ли се, заставам винаги до прозореца.
Гледам хората - как отминават.
Но денят към края си ли е,
се плаша малко от разни неща.

По улицата ми, хората се разхождат.
Слушам как жужат и през нощта
унеса ли се в сън от тихата мелодийка,
събуждам се изведнъж, уплашена от виковете.
Ударена от свиренето и от стъпките на минаващите и заминаващите.
И дори ударена от тишината, която ме смразява право в сърцето.

По улицата ми, сенките се разхождат.
А аз треперя, и съм смразена. И ме е страх.

Баща ми идва и ми казва един ден: „ Дъще,
не можеш да живееш вечно при нас.
С нищо не си допринесла за семейството ни,
а вече трябва сама да си изкарваш хляба.
Виж, мъжете те намират доста хубавка,
от теб се иска само да излезеш някоя вечер и...
Има много жени, които работят, за да живеят,
разхождайки се по тротоара.

По улицата ми, жените се разхождат.
Слушам как тананикат и през нощта
унеса ли се в сън от тихата мелодийка,
събуждам се изведнъж, уплашена от виковете.
Ударена от свиренето и от стъпките на минаващите и заминаващите.
И дори ударена от тишината, която ме смразява право в сърцето.

По улицата ми, жените се разхождат.
А аз треперя. И съм смразена. И ме е страх.

И вече седмици и седмици,
се оказвам, пак там, но сега без покрив, и без пари.
Не зная как другите ги изкарват,
но аз - не мога да си намеря и един клиент.
Моля за милостиня всеки, който мине и замине.
Късче хляб, или може би топъл подслон?
Станала съм нахална, безочлива -
сега аз съм тази, която тях изпълва със страх.

По улицата ми, всяка вечер, се разхождам , аз, единствената.
Всички слушат - как ридая - и през нощта,
когато вятърът шиба небето със странната си мелодийка,
цялото ми тяло е смразено от дъжда.
И повече не издържам, очаквам единствено неизбежността.
Нека добрият Господ слезе на земята,
и нека ме покани да се постопля в прегръдките му.

По улицата ми, витаят ангели, които ме понасят.
Завинаги
дойде краят
на моя кошмар.

Postat de ki.loves.so la Miercuri, 15/08/2012 - 15:07
Last edited by ki.loves.so on Luni, 13/01/2014 - 21:20
8 (de) mulțumiri
Guests thanked 8 times
5
Clasificarea ta: Nimic Media: 5 (1 vot)
UtilizatorPostat acum
reneta.alex29 de săptămâni 5 zile
5
Comentarii
reneta.alex     Septembrie 21st, 2013
5