στίχοι Моята планета

Безпътечни стъпки гонят

безпосочни ветрове –

на мечтите мои конят

търси дни и светове.

А безименна планета

ме изгаря нощ и ден.

Тя в съня ми светъл свети,

приближава се към мен.

И дървета пожълтели

ме поглъщат със листа,

от върха им с яхта бяла

към звезди ще полетя.

И ще дойде ден – и конят

ще открие светове;

от дланта ми ще се ронят

и звезди, и ветрове.

И незнайната планета

ще превзема в светла нощ.

От плътта ѝ ще засветя

като мед от слънчев кош.

Но ще бъда най-щастлива,

че земите си от плам

и планетата красива

аз на хората ще дам.

Petya Dubarova: Κορυφαία 3

Σχόλια