Този миг (Tozi mig) (Russian translation)

Advertisements
Bulgarian

Този миг (Tozi mig)

Щом се превърне пак денят
в нощен силует, в нощен силует,
щом светлините заблестят,
ставам светлина, огнено-лъчиста.
 
Щом се спусне невидимо часът
на кръговрат от звуци безчет,
тишината дочувам,
докоcваща нежно нощта.
 
Щом светлините заблестят,
ставам светлина,
с този миг единствен се сливам.
Само тук, във кръга,
изчезва света.
Няма болка и няма тъга.
 
Думи, родени от страст.
Всяка отвътре гори.
Само на сцената съм
ненаранима.
 
Много неща не научих,
но главното знам –
щом си готов,
намери си душата, късай, раздай –
този миг се нарича любов.
 
Знам, че душата ми преди
някой посети, някой посети.
Помня безплътните крила,
помня лекота…
После се събудих.
 
Там в ъгъла седнах и мълчах.
И суетата щом се стопи,
вече знаех, че мога да полетя
и да сънувам.
 
Помня безплътните крила, помня лекота –
миг, във който времето спира.
И протягам ръце, без маска стоя,
а сърцето – без грим и лъжа.
 
Думи, родени от страст.
Всяка отвътре гори.
Само на сцената съм
ненаранима.
 
Много неща не научих,
но главното знам –
щом си готов,
намери си душата, късай, раздай –
този миг се нарича любов.
 
Намери си душата, късай, раздай –
този миг се нарича любов.
 
Submitted by Андрей Беляев on Tue, 19/06/2018 - 21:18
Last edited by nicholas.ovaloff on Fri, 10/08/2018 - 16:57
Align paragraphs
Russian translation

Этот миг

Как только день превратился
в ночной силуэт... в ночной силуэт.
Когда зажигаются огоньки,
становлюсь светом, огненно сияющим.
 
Когда незаметно спускается время
в круговорот бесчисленных звуков,
слышу тишину,
нежно касающуюся ночи.
 
Когда зажигаются огоньки,
становлюсь светом,
сливаюсь только с этим моментом.
Только здесь - в кругу,
мир исчезает.
Нет боли, и нет печали.
 
Слова, рожденные страстью.
Каждое жжёт изнутри.
Только на сцене я неопалима.
Многому не научилась,
но главное знаю -
если готов,
найди свою душу, раздели и раздай ...
Этот миг называется любовью.
 
Я знаю, что душу мою раньше
кто-то посетил ... кто-то посетил.
Помню бесплотные крылья ...
Помню легкость ...
А потом проснулась.
 
Там сидела в углу и молчала.
И как только улеглась суета,
Я уже знала, что могу летать
и могу мечтать.
 
Помню бесплотные крылья ...
Помню легкость -
миг, в который останавливается время.
И протягиваю руки, стою без маски.
И сердце - без грима и лжи.
 
Submitted by Андрей Беляев on Tue, 19/06/2018 - 21:28
Comments