Advertisements

Адска Песен (Adska Pesen) (English translation)

Адска Песен

- Доктор Рос, в операционната бързо бързо!
- Идвам, идвам.
- Постъпи пациент със счупен гръбнак, случаят е спешен!
- О, пак ли тоя...
- Да да, Владислав ъъ Керанов!
- Е т'ва момче не са спря тука да идва, сигурно си няма къща.
Как си е счупил гръбнака тоя?
- Опитал се е сам да си направи фелацио, Доктор Рос.
- Айде бързо, дай скалпела, губим го пак. Дай дефибрилатора!
Час на смъртта, 25 часа и 63 минути.
 
Умрях преди 3 дни и от тогава пътувам към ада.
В главата ми звучи някаква стара естрада.
Пък и понеже Свети Петър не ми е точно авер,
тоя път реших да пробвам направо при Луцифер.
Пък от къде да знам? Може да е свестен типаж.
Като умреш за втори път явно ти идва кураж.
А и вече нямам какво да губя в тоя свят преобърнат,
пък и не ми се вярва чак и от ада да ме изхвърлят.
Кабинетът на дявола бил в деветия кръг.
"До там не било повече от 15 минути път"
ми каза някакъв дърт пияница, пиянде
представи се с името Чърчил ако помня добре.
Но както и да е, тръгнах по пътя постлан с кокали.
Бе нещо по-нормално да измислят не могат ли?
Не че пък на по-гадни места не съм бил,
но хич не може да ме грабне тоз готически стил.
А тез 15 минути, да те открехна сега,
ще има да ме прощават, ама един час вървя!
Около мене няк'ва лава изригва там и са пени.
Слава богу, че съм мъртъв. Краката ми са студени,
Инак щях да кипна тука направо и да завра.
Вентилацията явно не бачка от преди Христа.
Но пристигнах криво-ляво и след час или два
похлопах леко изнервен на дяволската врата
"Влеез" - чу се гласа на рогатия.
В тона му се четеше една такава апатия,
Ама то е обяснимо - заради трудния терен,
съм пристигнал чак в края на работния ден.
"Добър вечер, извинявайте, че ви безпокоя" -
казах влизайки в стаята и протегнах ръка,
А оня гледа ме един такъв странен и зачервен
"Ти не си ли оня старозагорски кретен,
за който скоро ми разправяше колегата Петър?"
Лицето ми се изчерви по целия си периметър.
"Ми трябва аз да съм бил" сипах си сам сол в раната
не съм предполагал, че се познават тия двамата.
Лицето на дявола, пламна в топла усмивка
последва радостен смях, прииска ми се да го ритна.
Но вместо да ме изрита или да се заяде
само каза "Айде, от кога те чакам бе, момче!
А добре дошъл и сядай да пием една мастика"
Цял ден се бил разправям с някви льохмани, вика.
Поседнах леко изненадан на стола и ми олекна.
Явно днеска слънцето и на моята улица пекна.
 
Ето, сам слязох в Ада, Фънки е тук,
с дявола си свирим кънтри луп луп.
Този път няма как да се върна назад
трудно оперира се счупен гръбнак. (х2)
 
След шестата мастика с дявола вече бяхме на ти.
Само ако знаеш що за конспирация ми разкри.
"Извини ме за момент, звънна ми телефона" -
измъмри той. Търсела го няк'ва Медуза Горгона.
И до колкото разбрах, тя му е секретарка
и звъни му, щот на входа до централната арка,
някакъв пиян руснак изнася реч и безчинства.
"Ех, тоя Сталин не се спря да буйства!
Изпрати му охраната и веднага в карцера!
Само проблеми създава този рязан шмайзер, ааа"
Затвори телефона с тия думи:
"Да знаеш тука в ада е пълно с тъпи маймуни"
Отвърнах му с поглед преизпълнен от съчуствие,
"Дяволе, вярно, че тая работа гнусна е,
но сигурно си има и добрата страна?".
А той ми рече: "Разбира се, става и веселба.
Няма да забравя никога Хитлер като умря."
"Е какво пък толкова..." - учудих се - "...от това?".
"С демоните хванахме бас, дали е евреин,
а аз така ги обрах, че още се носят легенди."
- "Евреин ли беше?" - усмихнах му се широко.
"Хе-хе, рязан патлак и то доста на дълбоко.
Ако знаеш колко сгърчено висеше му пишока"
Явно и към Хитлера камата е била жестока.
И тъй, от дума на дума, лафа потръгна
и бутилката вече беше далече от пълна
И си пуснахме с дявола разни песни на Висоцки.
Сподели ми к'ъв казан готвел за Сакскобургготски
Обаче изведнъж ми прималя.
Образът ми се размъти и направо избледня.
Усетих, че се издигам и стаята изчезна в дим,
явно и тоя път съм се измъкнал невредим.
То човек не може даже на спокойствие да умре.
Лекарите явно пак са ме закърпили. Сефте!
Усещам, че съм пак в тялото си, вързан за катетър.
Дяволе, ще мина пак къде две и седемдесета.
 
- Сестра! Къде си бе, сестра?
- Тук, тук, тук съм докторе.
- Ти нормална ли си ма? Т'ва изобщо не е диагнозата на тоя човек, ма!
- Е как така?
- Т'ва тук е Владислав Керанов.
- Е да де.
- Т'ва е диагнозата на Станислав Аврамов.
- Ауу, Въййй
- Ти да пишеш, да четеш можеш ли, ма?
- Много съжалявам докторе! А какво му е имало на пациента всъщност?
- Нищо! Имал е глисти.
 
Ето сам слязох в Ада, Фънки е тук,
с дявола си свирим кънтри луп луп.
Този път няма как да се върна назад
трудно оперира се счупен гръбнак. (х2)
 
Last edited by kdraviakdravia on Wed, 03/03/2021 - 02:35
English translationEnglish
Align paragraphs

Hellish Song

- Doctor Ros, come in the operating room, fast!
- I'm comming, I'm comming.
- A patient with a broken spine came in, it's an emergency!
- Oh, not him again...
- Yes, yes, Vladislav aah Keranov!
- Aah this boy just keeps comming here, he probably doesn't have a house.
How did he manage to brake his spine?
- He tried to give himself a blowjob. Doctor Ros.
- Common, give me the scalpel fast, we're loosing him again. Give me the defibrillator!
Time of death, 25 hours and 63 minutes.
 
I died 3 days ago and since then I'm traveling to hell.
In my head is playing some old music.
And 'cause Saint Peter is not exactly my friend,
this time I decided to try straight ahead with Lucifer.
And how could I know? He could be a decent guy.
When you die a second time, obviously you become courageous.
And I no longer have anything to lose in this upside down world,
and I can't imagine them throwing me out of hell, too.
The devil's office was in the ninth circle.
"It's not more than a 15 minutes walk"
said to me some old drunkard, a boozer
who introduced himself as Churchill, if I remember correctly.
But however, I went down the road covered with bones.
Couldn't they think up of something more normal?
Not that I haven't been in nastier places,
but I absolutely can't get into this gothic style.
And this 15 minutes, let me tell you now,
they have to excuse me, but I've been walking an hour!
Around me some lava explodes and babbles.
Thank God, that I'm dead. My feet are cold,
'cause otherwise I'd boil right here and simmer.
The ventilation's probably not working since before Christ.
But I managed to arrive and after an hour or two
I knocked a little bit nervously on the devil's door.
"Come in" said the one with the horns,
you could hear the apathy in his voice.
But it's understandable - because of the hard terrain,
I came right in the end of the working day.
"Good evening, sorry to bother you",
I said comming in the room and stretched out my hand.
And he's just looking at me weirdly and reddish.
"Aren't you that idiot from Stara Zagora,
which my colleague Peter was telling me about a while ago?"
My face blushed all over.
"Well, it must have been me I guess" I poured salt into my wound.
How could I know these two knew each other.
The devil's face burned in a hot smile,
followed with a cheerful laughter, I wanted to kick him.
But instead of kicking me out or squabble with me,
he just said "Common boy, how long have I waited for you!
Welcome, come sit here and let's drink some Mastika"
He said, that all day he was dealing with some clumsy people.
I sat a little bit surprised on the chair and calmed down.
Apparently today I got lucky.
 
Here, I went down to Hell myself, Funky is here,
with the devil we're playin country lup-lup.
This time there's no going back,
a broken spine is difficult to operate on. (x2)
 
After the sixth Mastika, we were already friends with the devil.
Only if you knew, what conspiracies he revealed to me.
"Excuse me for a moment, my phone is ringing"
he muttered. A Gorgon Medusa was looking for him.
And as far as I understand, she's his secretary
and was calling him 'cause on the entrance near the central arch,
some drunk russian is giving a speech and commits outrages.
"Ah, this Stalin didn't stop raving mad!
Send security and put him directly in the solitary confinement.
This circumcised shimizer is only making problems, aaa"
He hung up the phone with these words:
"You know, here in hell is full of stupid monkeys."
I replied with a look full of sympathy:
"Devil, it's true that this job sucks,
but there must be a bright side."
And he said to me: "Of course, there's some party occasionally.
I'll never forget when Hitler died."
"How so?" I was surprised by this.
"We bet with the demons, if he's a jew,
and I robbed them so, that legends are still being told."
- "Was he a jew?" - I smiled broadly.
"Ha-ha, circumcised and deeply nonetheless.
If you only knew how haggled his d*ck hung."
Apperantly the knife was cruel even with Hitler.
And so, from word to word, we talked
and the bottle was already far from full.
And we played ourselves some songs by Visotsky,
he told me what cauldron he prepared for (Simeon) Saxe-Coburg-Gotha.
However, I suddenly fainted.
The image blurred and faded away.
I felt, that I was lifting up and the room disappeared into smoke,
apparently I've escaped unharmed again this time, too.
A man cannot even die in peace.
The doctors seem to have patched me up again.
I feel that I'm in my body again, tied to a catheter.
Devil, I'll be coming back again around 2070.
 
- Nurse! Where are you, nurse?
- I'm here doctor, here.
- Are you serious?! This isn't this man's diagnosis at all.
- How come?
- This here is Vladislav Keranov.
- Well, yeah.
- This is Stanislav Avramov's diagnosis.
- Aaaa, Oooh.
- Can you even write or read?
- I'm very sorry doctor! What did the patient actually had?
- Nothing! He had intestinal worms.
 
Here, I went down to Hell myself, Funky is here,
with the devil we're playin country lup-lup.
This time there's no going back,
a broken spine is difficult to operate on. (x2)
 
Thanks!

If you liked my work, don't forget to show it. :) Click the "Thank you" button and rate.

Submitted by TrompetistaTrompetista on Fri, 02/02/2018 - 16:51
Last edited by TrompetistaTrompetista on Wed, 03/03/2021 - 06:22
Comments
kdraviakdravia    Wed, 03/03/2021 - 02:40

Source lyrics updated. Revise your translation if necessary.

Read about music throughout history