Така е хубаво, че теб те има,
но нямам сили да го изрека.
Душата ми без брод ще стигне
при теб, на края на света.
Очите ни когато се докосват,
запалва се безименна звезда.
Приемам те с това, което носиш –
една себераздала се вода.
Какво си ти – свръхсвят или материя?
Какво си ти – реалност или сън?
Аз тука, на Земята те намерих
в мига, хиляда пъти повторим.
Така е хубаво, че теб те има,
когато стигнах края на света.
Намерих те, ръцете се докосват,
за да се слеят във една съдба.
(×2):
Какво си ти – свръхсвят или материя?
Какво си ти – реалност или сън?
Аз тука, на Земята те намерих
в мига, хиляда пъти повторим.
Текст: Георги Начев
Музика и аранжимент: Тодор Филков
Версия с аранжимент на Емил Бояджиев, включена в албума „Без правила“ от 2006 година:
Версия с аранжимент на Емил Бояджиев, включена в албума „Този свят е жена“ от 2010 година: