Βροχή (Vrochí) (Bulgarian translation)

Βροχή

Βρέχει,
έλα και κανε μου παρεα κι αγκαλιά,
σώμα με σώμα,
να μην ποτίζεται του φόβου μας το χώμα
και να ζεσταίνουν οι ανάσες την καρδιά·
σκληρή η αλήθεια που τη λένε μοναξιά.
Βρέχει,
τους κεραυνούς και τις σιωπές ποιος τα αντέχει·
πονούν τα λάθη μαζί με τα σωστά,
τώρα πια.
 
Πες μου αν με αρνείσαι,
ή η αγάπη μου είσαι
κι αν ακόμα σ’ έχω,
να ξέρω αν ζω.
Σαν παιδί που κλαίει
κι η βροχή μου φταίει,
σε αθωώνω για να επιζώ.
Πες μου αν με σβήνεις,
ή τη φλόγα πίνεις
και μεθάς με μένα
όπως εγώ.
Μα άμα βρει μαχαίρι,
το δικό σου χέρι,
πως να κάνει ξέρει
το ένα, μισό.
 
Βρέχει,
ο ουρανός είναι μεγάλος κι εχθρικός.
Κάνω ένα βήμα,
όμως ξανάρχεται του πανικού το κύμα·
αλλάζεις χρώματα και κρύβεις κάθε φως,
αν κάποιου άλλου τώρα είσαι θησαυρός.
 
Πες μου αν με αρνείσαι,
ή η αγάπη μου είσαι
κι αν ακόμα σ’ έχω,
να ξέρω αν ζω.
Σαν παιδί που κλαίει
κι η βροχή μου φταίει,
σε αθωώνω για να επιζώ.
Πες μου αν με σβήνεις,
ή τη φλόγα πίνεις
και μεθάς με μένα
όπως εγώ.
Μα άμα βρει μαχαίρι,
το δικό σου χέρι,
πως να κάνει ξέρει
το ένα, μισό.
 
Άκου,
Είν’ η φωνή μου που παλεύει από κάπου,
μέσα σου να ’ρθει, του πόθου συνεργός·
πες μου πως
 
Submitted by Miley_LovatoMiley_Lovato on Sun, 11/12/2016 - 16:31
Last edited by Miley_LovatoMiley_Lovato on Wed, 24/06/2020 - 19:16
Bulgarian translationBulgarian
Align paragraphs

Дъжд

Вали,
ела прави ми компания и прегръдка,
тяло до тяло,
да не поливаме почвата на страха ни
и да стоплят диханията сърцето,
жестоката истина, на която казват самота.
Вали,
на мълниите и на мълчанието кой издържа
болят грешките, наред с правилните постъпки,
сега вече.
 
Кажи ми, ако ме отричаш,
или любовта ми ти си
и ако все още те имам,
да знам дали живея.
Като дете, което плаче
и дъждът ми е виновен,
оправдавам те, за да оцелея.
Кажи ми, дали ме заличаваш,
или от пламъка пиеш
и се опияняваш от мен,
както аз.
Но ако намери нож,
твоята ръка,
как да направи знае -
едното наполовина.
 
Вали,
небето е необятно и враждебно.
Правя една стъпка,
обаче се завръща вълната на паниката,
променяш цветовете и криеш всяка светлина,
дали на някого другиго сега си съкровище.
 
Кажи ми, ако ме отричаш,
или любовта ми ти си
и ако все още те имам,
да знам дали живея.
Като дете, което плаче
и дъждът ми е виновен,
оправдавам те, за да оцелея.
Кажи ми, дали ме заличаваш,
или от пламъка пиеш
и се опияняваш от мен,
както аз.
Но ако намери нож,
твоята ръка,
как да направи знае -
едното наполовина.
 
Чуй,
това е гласът ми, който се бори отнякъде,
до теб да достигне, на страстта съучастник
кажи ми как...
 
Thanks!
Submitted by nakata7792nakata7792 on Fri, 03/12/2021 - 14:05
Author's comments:

Μουσική: Γιώργος Σαμπάνης
Στίχοι: Ελεάνα Βραχάλη

Comments
Read about music throughout history