Не така –
без една сълза през рамо,
без последен поглед за раздяла.
Ти нали
знаеш, че боли
и че всичко свършва,
но не така, не така…
Любовта е стих без край, нашепващ нещо свято,
и остава тя във нас завинаги!
Любовта и времето не спират нито миг,
само ние с тебе вече ще сме други…
Не така –
без една сълза през рамо.
Зная, че е време за раздяла,
но нека тя
бъде като обичта –
силна и горчива,
а не така, не така…
Любовта е стих без край, нашепващ нещо свято,
и остава тя във нас завинаги!
Любовта и времето не спират нито миг…
(×4):
Любовта е стих без край, нашепващ нещо свято,
и остава тя във нас завинаги!
Любовта и времето не спират нито миг,
само ние с тебе ще сме други, други…
Текст: Даниела Кузманова
Музика: Румен Бояджиев, Константин Цеков
Аранжимент: ФСБ