• Hana Zagorová

    превод на бугарски

Објави
Титлови
Font Size
чешки
Оригинални текстови

Maják

Tak tu sedím, ruce v klíně
a čas se vleče, loudá líně
a náhle vím, že ticha plný dům už mám.
 
Sčítám chvíle i pátky,
stokrát vracím si tě zpátky,
stokrát slyším tě jít jako teď sem k nám.
 
Když východní vítr vál
a dál k břehům vzdáleným hnal lodí přídě,
když východní vítr vál,
řekl jsi, až se vrátíš domů,
nezabloudíš v stínu stromů,
když za oknem, co září tmou, budu já
maják,
tvůj maják.
 
Čekám rána, noci vítám,
světlo zhasínám, když svítá.
Úžeh léta střídá chlad podzimní a déšť.
 
Ticho hodiny krájí,
než se zvony rozhoupají,
z přístavu hlas zavolá, lodě se vracejí k nám.
 
Když východní vítr vál
a dál k břehům vzdáleným hnal lodí přídě,
když východní vítr vál,
řekl jsi, až se vrátíš domů,
nezabloudíš v stínu stromů,
i kdybys viděl sám, že cesta je zlá,
vždyť za oknem, co září tmou, budu já
maják,
tvůj maják.
 
Пусти видео са титловима
бугарски
Превод

Маяк

Седя си тук с ръце в скута
и времето се влачи мързеливо
и изведнъж осъзнавам, че къщата е изпълнена с тишина.
 
Събирам мигове и петъци,
сто пъти те връщам обратно,
сто пъти те чувам да вървиш както сега у дома.
 
Когато източният вятър вееше
и гонеше носовете на лодките към далечните брегове;
когато източният вятър вееше,
ти каза, че щом се върнеш у дома,
няма да се загубиш в сянката на дърветата,
щом зад прозореца бъда аз озаряващият мрака
маяк –
твоят маяк.
 
Чакам утрини, посрещам нощи;
угасям светлината, щом се развиделява.
Слънчевият удар на лятото редува есенен хлад и дъжд.
 
Часовникът реже тишината,
преди камбаните да се разлюлеят,
от пристанището ще извика глас: „Лодките се връщат!“
 
Когато източният вятър вееше
и гонеше носовете на лодките към далечните брегове;
когато източният вятър вееше,
ти каза, че щом се върнеш у дома,
няма да се загубиш в сянката на дърветата –
дори и да видиш сам, че пътят е зъл,
защото зад прозореца аз ще бъда озаряващият мрака
маяк –
твоят маяк.
 
Пусти видео са титловима
Коментари