✕
オリジナル歌詞
翻訳
Ag
Ангел,
золотые глаза,
крылья за спиною,
посиди со мною.
Жалко,
что нельзя рассказать...
как за гаражами
мы курили
и от холода дрожали,
прижимались к батареям,
и с чужими этажами
доживали до утра
среди дворов с многоэтажками,
которые облеплены машинами...
как будто бы какашками
мушиными,
и черными рябинами,
и гнездами грачиными,
и речью воробьиною.
Прекрасные, опасные,
беспечные, не вечные,
друзья мои...
Ангел,
золотые глаза,
крылья за спиною,
посиди со мною.
Жалко,
что нельзя рассказать...
самое смешное,
самое больное.
Жалко,
что нельзя рассказать...
как среди районов спальных,
как среди путей трамвайных,
открывались, закрывались
удивительные тайны,
омерзительные новости,
разверзнутые в пропасти.
И мир такой печальный
и немыслимо хрустальный.
и гортанный, и картонный,
и бездонный, и бездомный,
где поэзия бульдозера,
и проза передоза,
где прекрасные, опасные,
беспечные, не вечные,
не вечные друзья мои...
Ангел,
золотые глаза,
крылья за спиною,
посиди со мною.
Жалко,
что нельзя рассказать...
Я все помню, мне хотелось бы забыть, но я все помню.
Я все помню, мне хотелось бы забыть, но я все помню.
Я все помню, мне хотелось бы забыть, но я все помню.
Я все помню, мне хотелось бы забыть, но я...
Жалко,
что нельзя рассказать...
Посиди со мною...
Ад
Ангел,
златни очи,
крила на гърба,
поседи със мен
Жалко,
че не може да бъде разказано...
как пушихме
зад гаражите
и треперехме от студ
притиснати към парното
и по чужди етажи
изкарвахме до сутринта
сред дворовете на панелките
заобиколени от коли,
сякаш барабонките на
мишки,
и черните офики,
и гнездата на враните,
и гласовете на врабчетата
Прекрасни, опасни,
безгрижни, не вечни,
мои приятели...
Ангел,
златни очи,
крила на гърба,
поседи със мен
Жалко,
че не може да бъде разказано...
толкова е смешно
толкова е болно.
Жалко,
че не може да бъде разказано...
как сред крайните квартали,
как сред трамвайните линии,
откривахме, закривахме
удивителни тайни
отвратителни новини,
зейващи пропасти.
А светът е толкова печален,
И немислимо кристално-чист,
И дрезгав, и картонен,
и бездънен, и бездомен,
при поезията на булдозера,
и прозата на свръхдозата,
при прекрасните, опасни,
безгрижни, не вечни,
не вечни мои приятели...
Ангел,
златни очи,
крила на гърба,
поседи със мен
Жалко,
че не може да бъде разказано...
Помня всичко, бих искал да забравя, но помня всичко.
Помня всичко, бих искал да забравя, но помня всичко.
Помня всичко, бих искал да забравя, но помня всичко.
Помня всичко, бих искал да забравя, но...
Жалко,
че не може да бъде разказано...
Поседи със мен...
You can thank the author by pressing this button
истинец
20 9月 2023 - 08:16 に投稿
著者コメント:
Името на песента е написано на латиница. Така е двусмислено, може да се чето и като химичния символ на сребро (името на групата).
✕





