✕
италијански
Оригинални текстови
Il muro
E poi chi l'ha detto che è contraddizione
avere un'idea, poi dopo cambiarla?
In fondo la vita è trasformazione;
lo vedi, anche il bruco diventa farfalla.
A volte succede col punto di vista,
ci basta un niente perché si arrovesci.
Così da padrone ritorni apprendista,
cominci da capo e allora capisci che
il muro – quello che abbiamo dentro
è uguale a quello che c'è fuori.
Io credo nel suo superamento
se è vero che siamo noi i mattoni.
E poi quello che serve è destrutturazione,
una specie di viaggio che porta all'interno
a conoscere meglio le nostre paure
che sembrano marmo e sussurrano…
Il muro di gomma, il muro del pianto;
un bimbo davanti che gioca al portiere.
Il muro che prima è di ferro e cemento,
il muro che dopo diventa macerie.
Il muro che cresce e pian piano ti chiude
un po' per la guerra, un po' per la pace.
Il muro ne ha viste di cotte e di crude,
al muro gli manca soltanto la voce.
Il muro – quello davanti a scuola,
mattine a far castelli in aria
ed io che mi sentivo sola
e odiavo rileggere la storia.
Ed è vero che siamo un po' tutti studenti
ed abbiamo bisogno di ripetizioni
anche se oggi la regola è bruciare i tempi
e non si ha proprio voglia d'inchini.
Ed ora comincio con le mani avanti,
non servono appigli, ma molto coraggio.
Il muro ferisce, ma non voglio guanti;
restare ai suoi piedi mi sentirei peggio.
Invece io voglio a ogni costo scalarlo,
lasciarmi alle spalle paura e incertezza
e uccidere adesso e per sempre quel tarlo
che rode il carattere e dà debolezza.
Ed ora qui in alto in piedi sul muro
mi sento diversa, mi sento più vera.
Se guardo lontano, ci vedo più chiaro
e poi come dire «Mi sento più intera!» sul muro.
Il muro…
ⰍⰓⰀⰔⰑⰎⰑⰂПусти видео са титловима
бугарски
Превод
Стената
Кой пък е казал, че е противоречие
да ти хрумне нещо, а после – да размислиш?
В крайна сметка животът е преображение –
по същия начин какавидата става пеперуда.
Понякога става така с гледната точка:
нещо незначително – и се преобръщаш.
Така от майстор ставаш чирак,
започваш отначало и тогава разбираш, че
стената – това, което е вътре в нас,
е еднакво с това, което се вижда отвън.
Аз вярвам в нейното преодоляване,
ако е вярно, че тухлите сме именно ние.
Затова е необходимо разместване –
пътуване, което води до вътрешността,
за да опознаем по-добре своите страхове,
които са сякаш от мрамор и шептят…
Стената от гума, стената на плача;
пред нея – дете, което си играе на вратар.
Стената, която е отначало от желязо и цимент;
стената, която накрая става на пух и прах.
Стената расте и лека-полека те затваря –
дали заради войната, дали заради мира.
Стената е минавала през огън и вода,
на стената ѝ липсва единствено глас.
Стената – онази пред училище,
утрините, прекарани в строене на пясъчни кули,
и аз – в свойта самота.
Как мразех да препрочитам все същата история!
Вярно е, че всички сме малко или много ученици
и че имаме нужда от повторения,
дори и ако днес правилото е да губим време
и да не ни е съвсем до поклони.
Но ето, започвам с протегнати напред ръце –
не оправдания трябват, а много, много смелост.
Стената е болезнена, но не искам ръкавици –
остана ли долу, ще се чувствам по-зле.
Вместо това искам да я изкача непременно,
да загърбя всички страхове и тревоги
и да убия веднъж завинаги оня дървояд,
дето гризе съществото ми и ми носи слабост.
И ето ме вече на крака върху стената –
чувствам се по-различна, чувствам се по-истинска.
Щом погледна надалеч, виждам по-ясно
и как най-сетне да кажа „Чувствам се по-цяла!“ върху стената.
Стената…
✕
Коментари
Russia is waging a disgraceful war on Ukraine. Станите уз Украјину!
О преводиоцу
Testo e musica: Marco Carnesecchi, Marco Falagiani
Arrangiamento: Marco Falagiani