скришом

само вятърът в жиците свири, мътно бляскат звездите. В тъмната нощ , любима , знам че не спиш и край малкото детско легло скришом сълзите си триеш

притискана по-силно и по-нежно, случайно, неслучайно, нахално, явно или скришом…

Колко добре помня онзи поглед в очите му Скришом крадеше целувките от мен Време ми отделяше

само вятърът в жиците свири, мътно бляскат звездите. В тъмната нощ , любима , знам че не спиш и край малкото детско легло скришом сълзите си триеш

Скришом се срещаме нелегално Една милувка, две думи набързо си обменяме - и после “довиждане” В лудия бус копнежен си казваме

в отзив на плач из народа! Често, брате, скришом плача над народен гроб печален;

Един бял лист, на който ще пиша със един неумиращ копнеж. И две сълзи – които ти скришом на прощаване ще ми дадеш.

Един бял лист, на който ще пиша със един неумиращ копнеж. И две сълзи – които ти скришом на прощаване ще ми дадеш. (×3)

По таваните на стария квартал мишките уреждаха разкошен бал. Скришом гледаше ги старият котак и сучеше мустак.

Сноща е татко ходил на дуген и се с руйно вино понапил и мене, мале, скришом посгодил!

Остани, остани, остани, остани, не поглеждай часовника скришом! Забрави, забрави, за минутите забрави!

търговците бледи в застоя голям оловото само продаваха там! И в избите скришом със шъпот и с глуми младите хлапаци леяха куршуми.

Защото виждам,че се опитваш. Скришом се опитваш,да видиш дали ще съм тази която ще запее с теб. Признавам,че е вълнуващо,част от мен и харесва.Но преди да те поведа напред.

любовта ми не видя. Все с претексти и скришом ме продаваш и ме купуваш,

И сърцето ми е лудо и болно от любов по нея. Ела пак любими,да се видим,да се видим,както преди скришом да се любим,ти ме прегърни,аз да те прегърна,и така прегърнати,прегърнати,скришом да се целуваме.

Бъдещето загатваше за сватбени камбани, и повече не криех от теб моите радостни,любещи очи, скришом майка ми плачеше от щастие за нас.

Толкова наивно те съблазних. Когато гледам твоето тяло скришом Си мисля само за игра на чичо Доктор.

под десет пръста леки и добри. Скришом ще въздишат, ще мечтаят скришом и във всяка тяхна мисъл ще звучи

Единственото място, което наричаме „дом“ Единственото място, където мога да бъда твой В тъмнината, на скришом от светлината Тъмнина покрива очите им

И така сам се възбуждаш, и през нощта мислиш за мен. Търсиш ме в социалните мрежи скришом, докато тя спи.