С усмивка на дете аз те помня и днес
и в моето сърце мястото е за теб;
загубих те преди, но сега ме боли.
Рискувах и простих, но все още си ти.
Споделени променихме света,
разделени с теб убихме смеха;
не остана нищо, дето сега
да живее в нас, да рисува мечти.
Уморени пак се връщаме там
да намерим част от себе си; знам,
ще остане тази болка във нас
и ще пари, знам, ще пари.
Аз не съм дете, но рисувам цветя –
слагам в тях и теб – ти за мен си света.
Плаках и мечтах, бях безкрайно сама;
исках да простя, но избрах да мълча.
Уморени търсим пак любовта
да поправи всяка грешна следа
и да пази всичко, дето за нас
да рисува пак, да ни дава живот.
Как се крие зад дебели стени
да изтрие всички тези следи,
дето давят пак очите в сълзи,
и ще пари, знам, ще пари.
Тичах – не успях; бързах – закъснях
и без теб живея без сърце;
с поглед на дете, с ледено сърце
рисувах аз нашите цветя.
Споделени променихме света,
разделени с теб убихме смеха;
не остана нищо, дето сега
да живее в нас, да рисува мечти.
Как се крие зад дебели стени
да изтрие всички тези следи,
дето давят пак очите в сълзи,
и ще пари, знам, ще пари.
Текст: Мариана Попова
Музика и аранжимент: Красимир Гюлмезов