Ще потъмнее среброто, ще изгуби блясъка си златото
Ще се износят и вещите и думите
От албумите ще се усмихне нежно младостта
Изпод тротоарните плочи ще надзърне тихо тревата
Всичко на света ще се промени, и този век ще отмине
Ще прелетят годините, стремеглаво надолу
Само ти моя Душа, пленница на този суров живот
От мен, като от тъмница, гледаш към небето.
Душата ме боли ,и сърцето плаче
А пътят ми земен все още е с прах покрит
А този който обича , сълзите си не крие
И не напразно душата ме боли.
А този който обича , сълзите си не крие
Така че не без нищо , душата ме боли.
Дали цвета на черешите , дали сняг ще се сипе на кестенявите ти коси...
Скоро ще дойде времето когато невидимият звяр , ще се насити
и ще си тръгне оставяйки сърцето ти без любов.
Ще потъмнее среброто, ще потъмнее и златото
Ще се износят и вещите и думите
От албумите ще се усмихне нежно младостта
И оказва се, че душата ми все още жива е.
Душата ме боли ,и сърцето плаче
А пътят ми земен все още е с прах покрит
А този който обича , сълзите си не крие
И не напразно душата ме боли.
А този който обича , сълзите си не крие
Така че не без нищо , душата ме боли.
Душата ме боли ,и сърцето плаче
А пътят ми земен все още е с прах покрит
А този който обича , сълзите си не крие
И не напразно душата ме боли.
А този който обича , сълзите си не крие
Така че не без нищо , душата ме боли.
Стоян Атанасов