✕
Своята обич признах.
Ти ми отвърна със смях,
но този смях за беда
нито е „да“,
нито поне „не“.
В него се срещат съдби,
в него звъни може би,
но може би за беда
нито е „да“,
нито поне „не“.
Твоят смях е надежда
и тъга за мен, и тъга за мен.
В твоят смях се оглежда
утрешния ден, утрешния ден.
Нека по нашия път
винаги тича смехът,
но днес не знам за беда
казва ли „да“,
или поне „не“.
Твоят смях е надежда
и тъга за мен, и тъга за мен.
В твоят смях се оглежда
утрешния ден, утрешния ден.
Нека по нашия път
винаги тича смехът,
но днес не знам за беда
казва ли „да“,
или поне „не“.
Но днес не знам за беда
казва ли „да“,
или поне „не“.
ⰍⰓⰀⰔⰑⰎⰑⰂKommentare
Текст: Богомил Гудев
Музика: Вили Казасян
Аранжимент: ?
„Мелодия на месец януари“ за 1967 г.