✕
Във труден час, във изблик на доверие
ще дойдеш пак пред старото море,
ще ме попиташ: „Как си?“ неуверено
и ще получиш отговор: „Добре“.
Ще ме попиташ: „Как си?“ неуверено
и ще получиш отговор: „Добре“.
Морето, ти и аз
ще млъкнем тримата,
ще гръмне в миг въпросът:
„Накъде, накъде?“
Далечната, недостижимата
дойде, дойде.
Дойде и ето я, стои учудена
пред кораба, пред тихата вълна.
Всред странните превратности на бурята
настанала е странна тишина.
Всред странните превратности на бурята
настанала е странна тишина.
Тя тръгва си по кея. Край на драмата!
И може би така ѝ е по-добре, по-добре.
И ще останем пак с морето двамата.
Не е моряк морякът без море!
Спокойна, независима и строга,
тя беше взела в своите ръце
големината на една тревога,
сърцевината на едно сърце,
големината на една тревога,
сърцевината на едно сърце.
ⰍⰓⰀⰔⰑⰎⰑⰂComments
Текст: Недялко Йорданов
Музика: Борис Карадимчев
Аранжимент: Стефан Димитров
Съпровожда ЕОКТР с диригент Вили Казасян.
„Песни за Бургас, морето и неговите трудови хора“ 1975 г. (3-то издание).