Home Home
Request a translationBecome a translator
Sign Up
LT → Polish → Irena Santor → Potrafię serce nieść → Bulgarian
  • Irena Santor
    Irena Santor – Potrafię serce nieść

    Bulgarian translation

✕
Share
Subtitles
Font Size
Polish
Original lyrics

Potrafię serce nieść

Niebo nagle spadło jak wiosenny deszcz,
mokry jeszcze asfalt, mokry płaszcz.
Nawet mnie nie widzisz, biegniesz gdzieś,
a ja oglądam się, choć na mnie chyba też już czas.
 
Trochę żalu w rannej mgle.
Wybacz mi – to zdarza się.
Wstydzę się tych łez,
to nie żaden gest,
ty wiesz.
 
Potrafię serce nieść
i z deszczem pójdę w deszcz.
To wezmę, co mogę wziąć –
urodę tamtych dni,
dwa słowa, może trzy,
a dotyk rąk w za krótką noc.
 
Potrafię serce nieść,
ogrzeję dłonie gdzieś,
nie będzie mi chyba źle,
gdzieś przyjazny znajdę kąt
i własny swój brzeg,
i własny ląd, ten ląd,
o którym wiem.
 
Tramwaj się zatrzymał, dzwonią wnęki bram,
gdzieś ktoś zgubił serce tak, jak klucz.
Grają samochody miejski psalm,
a ja oglądam się, choć za mną siedem rzek i mórz.
 
Te rozmowy w rannej mgle,
to, co już skończyło się,
wstydzę się tych łez,
to nie żaden gest,
ty wiesz.
 
Potrafię serce nieść
i z deszczem pójdę w deszcz.
To wezmę, co mogę wziąć –
urodę tamtych dni,
dwa słowa, może trzy,
a dotyk rąk w za krótką noc.
 
Potrafię serce nieść,
ogrzeję dłonie gdzieś,
nie będzie mi chyba źle,
gdzieś przyjazny znajdę kąt
i własny swój brzeg,
i własny ląd, ten ląd,
o którym wiem, że jest.
 
Potrafię serce nieść,
ogrzeję dłonie gdzieś,
nie będzie mi chyba źle,
gdzieś przyjazny znajdę kąt
i własny swój brzeg,
i własny ląd, ten ląd,
o którym wiem, że jest.
 
Play video with subtitles
Bulgarian
Translation

Мога да нося сърцето си

Небето падна внезапно като пролетен дъжд,
мокър е още асфалтът, мокро е и палтото ми.
Дори не ме виждаш, бягаш някъде,
а аз се оглеждам, макар да е време май и аз да си вървя вече.
 
Малко ми домъчнява в ранната мъгла.
Прости ми – случва се.
Срам ме е от тези сълзи,
това не е никакъв жест,
ти знаеш.
 
Мога да нося сърцето си
и с дъжда ще тръгна под дъжда.
Ще взема каквото мога да взема –
красотата на онези дни,
две думи или пък три
и докосването на ръцете в една твърде кратка нощ.
 
Мога да нося сърцето си,
ще си сгрея ръцете някъде,
вероятно няма да ми е зле,
някъде ще намеря приятен кът
и собствения си бряг,
и собствената си земя, онази земя,
за която знам.
 
Трамваят спря, прозвънват нишите с вратите,
някъде някой е загубил сърцето си като ключ.
Колите свирят градски псалм,
а аз се оглеждам, макар зад мен да са седем реки и морета.
 
Разговорите в ранната мъгла,
това, което вече приключи,
срам ме е от тези сълзи,
това не е никакъв жест,
ти знаеш.
 
Мога да нося сърцето си
и с дъжда ще тръгна под дъжда.
Ще взема каквото мога да взема –
красотата на онези дни,
две думи или пък три
и докосването на ръцете в една твърде кратка нощ.
 
Мога да нося сърцето си,
ще си сгрея ръцете някъде,
вероятно няма да ми е зле,
някъде ще намеря приятен кът
и собствения си бряг,
и собствената си земя, онази земя,
за която знам, че я има.
 
Мога да нося сърцето си,
ще си сгрея ръцете някъде,
вероятно няма да ми е зле,
някъде ще намеря приятен кът
и собствения си бряг,
и собствената си земя, онази земя,
за която знам, че я има.
 
✕
Play video with subtitles
Comments
↑↓