✕
Броях дни наред
настинал и блед
и толкова дълго те чаках,
стопило снега,
и след пролетта
да дойдеш при мен, мое лято,
но ето, покрай мен
в един прекрасен ден,
докато умувах и пресмятах,
ветрец усетих нов
и нежно със любов
ме лъхна ти, тъй късно лято.
И топло е вън
след хладния сън,
ухаят милион аромати
и радост за мен
е дългият ден
на моето слънчево лято.
Аз пея сега,
но малко тъга
все пак си остава във душата,
защото някой ден
за сбогом и на мен
ще махнеш, мое минало лято.
Но чувствам сега
в живота тъга –
не всичко е преходно сякаш.
В очите, в сърцата
на наш'те деца
блестиш, мое палаво лято.
ⰍⰓⰀⰔⰑⰎⰑⰂKomentarze
Текст: Александър Александров
Музика: Вили Казасян
Аранжимент: Евгени Платов, Иван Платов