✕
Погледни над нас!
Прелита птица бяла…
Страшно не е ли в нощта,
че е тя сама?
Няма ли земя, няма ли земя
да я приюти?…
В този късен час
къде е полетяла?
Или търси самота?
Но дали сама
може лесно тя
дълго да лети?…
Знам, знам, че тя лети
с болка във нощта!
Тя е наранена!
Нейните крила
така са уморени…
Любовта не е дошла
и сега
в своя бяг
търси южен бряг…
В този късен час
прелита птица бяла.
Страшно не е ли в нощта,
че е тя сама?
Няма ли земя, няма ли земя
да я приюти?…
И в нощта над нас
една следа остава…
В тъмнината тя се скри.
И на две крила
носи над света
толкова тъга!…
Знам, знам, че тя лети
с болка във нощта!
Тя е наранена!
Нейните крила
така са уморени…
Любовта не е дошла
и сега
в своя бяг
търси южен бряг… (×4)
ⰍⰓⰀⰔⰑⰎⰑⰂ
LT
Комментарии
Текст: Асен Ошанов
Музика и аранжимент: Иван Пеев
Версия с аранжимент на Емил Бояджиев, включена в албума „В името на вярата“ от 2010 година:
Версия с аранжимент на Живко Петров, включена в албума „Севдана“ от 2019 година: