✕
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнее в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Трънлив и свят е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си –
единствено така ще го решиш!
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни,
и пак тръгни,
и пак тръгни.
ⰍⰓⰀⰔⰑⰎⰑⰂ
LTComments
Текст: Дамян Дамянов
Музика и аранжимент: Александър Кипров, Цветан Владовски
Версия с аранжимент на Емил Бояджиев, включена в албума „И пак тръгни“ от 2008 година:
Версия с аранжимент на Ангел Дюлгеров, включена в албума „Поетът“ от 2014 година: