• Stefka Onikyan

    Песен за белия град

Share
Font Size
Има град като приказка бяла
с бели улици, с бяла река.
Ти под белия облак си спряла
и докосваш небето с ръка.
 
И вратите си бели разтваря
тоя влюбен в съдбата си град,
който пази легендата стара
и остава завинаги млад.
 
Бяла пролет, бяло лято,
бяла есен, бяла зима.
Има радост и смях, когато
бели дни на земята има.
 
Бяла пролет, бяло лято,
бяла есен, бяла зима.
Има радост и смях, когато
бели дни на земята има.
 
Нека бялото слънце ни свети,
нека белият гълъб лети.
Този град като слънчево цвете
между тебе и мене цъфти.
 
И човекът върви към човека,
очарован от белия град.
Остарява градът ни полека,
но остава завинаги млад.
 
Бяла пролет, бяло лято,
бяла есен, бяла зима.
Има радост и смях, когато
бели дни на земята има.
 
Бяла пролет, бяло лято,
бяла есен, бяла зима.
Има радост и смях, когато
бели дни на земята има.
 
Бяла пролет, бяло лято,
бяла есен, бяла зима.
Има радост и смях, когато
бели дни на земята има.
 
Бяла пролет, бяло лято,
бяла есен, бяла зима.
Има радост и смях, когато
бели дни на земята има,
бели дни на земята има,
бели дни на земята има.
 

 

Comments