✕
Струва ли си всъщност?
Имаше ли смисъл
да започнем тази
глупава игра?
Ти не си самичка,
аз не съм самичък
и за теб не давам
пукната пара.
Спомени и хора,
навици и мисли
между нас разсипват
своя лепкав прах.
Вкус на чужди устни
има в твойте устни.
Смях на чужди устни
има в моя смях.
Но когато
морето,
небето,
земята
край нас
и над нас,
и под нас замълчат,
във очите,
в ръцете,
в телата,
в сърцата
сто дявола
дяволски думи шептят.
Случайни,
нетрайни
и смешни,
и грешни
желания
вплитат ни в ритъма нов.
И няма ни вчерашна,
утрешна, днешна,
а пак безначална,
безкрайна любов.
И защо ли някак
малко тъжна стана
тази лековата
глупава игра?
Дявол ще те вземе –
ти какво си мислиш!
Аз за теб не давам
пукната пара.
Но когато
морето,
небето,
земята
край нас
и над нас,
и под нас замълчат,
във очите,
в ръцете,
в телата,
в сърцата
сто дявола
дяволски думи шептят.
Случайни,
нетрайни
и смешни,
и грешни
желания
вплитат ни в ритъма нов.
И няма ни вчерашна,
утрешна, днешна,
а пак безначална,
безкрайна любов.
Струва ли си всъщност?
Имаше ли смисъл,
като знаем края,
като няма път?
Има две пътеки,
има двама души.
Двама в две пътеки
винаги вървят.
(×2):
Двама в две пътеки
винаги вървят.
ⰍⰓⰀⰔⰑⰎⰑⰂ
LTGegeven reacties
Текст: Недялко Йорданов
Музика: Недялко Йорданов, Тодор Колев
Аранжимент: Панайот Славчев